
Деца и семейство
Детето не слуша: шест думи, които променят начина, по който говорите с него
Детето не слуша? Харвардски психолог обръща въпроса наопаки: децата се справят добре, когато могат.
Паническите атаки могат да бъдат объркващи и плашещи, особено за тийнейджъри, които все още се учат да се справят с емоциите си и натиска на израстването.

Паническите атаки могат да бъдат объркващи и плашещи, особено за тийнейджъри, които все още се учат да се справят с емоциите си и натиска на израстването. Тези внезапни епизоди на силен страх или дискомфорт могат да нарушат ежедневието, да повлияят на училището, приятелствата и семейните отношения. Разбирането на това, което предизвиква панически атаки при тийнейджърите и как да се справят ефективно с тях, е от решаващо значение за родителите, преподавателите и самите тийнейджъри.

Паническата атака е внезапен прилив на непреодолим страх или тревожност, който достига своя връх в рамките на минути. Често е придружен от физически симптоми като:
За тийнейджърите тези симптоми могат да бъдат объркващи и плашещи, особено ако не разбират какво се случва с тялото им.
Тийнейджърите са изправени пред уникални предизвикателства, които могат да допринесат за панически атаки. Някои често срещани причини включват:
По време на юношеството хормоналните колебания могат да повлияят на настроението и нивата на тревожност. Тези промени могат да направят тийнейджърите по-чувствителни към стрес и склонни към панически атаки.
Изискването за добро представяне в училище, подготовка за изпити и планиране на бъдещето може да създаде силен стрес. Този натиск може да предизвика панически атаки, особено ако тийнейджърът се чувства претоварен или неподготвен.
Справянето с приятелства, натиска от връстници, тормоза и социалните медии може да бъде стресиращо. Страхът от отхвърляне или неприспособимост може да доведе до тревожност и панически атаки.
Конфликтите у дома, разводът на родителите или липсата на подкрепа могат да повишат нивата на стрес. Тийнейджърите могат да се чувстват изолирани или неразбрани, което може да допринесе за панически епизоди.
Излагането на травма, като например малтретиране, инциденти или загуба, може да доведе до панически атаки. Травмата може да повлияе на реакцията на мозъка към стрес, което прави паническите атаки по-вероятни.
Фамилна анамнеза за тревожност или панически разстройства увеличава риска. Освен това, основни психични заболявания като генерализирано тревожно разстройство или депресия могат да допринесат за панически атаки.
Важно е да се разпознаят паническите атаки рано, за да могат тийнейджърите да получат необходимата помощ. Признаците, за които трябва да следите, включват:
Тийнейджърите не винаги казват, че изпитват паническа атака. Те могат да опишат чувството си „странно“, „уплашено“ или „сякаш нещо лошо ще се случи“.
Ако тийнейджър изпитва паническа атака, вашата реакция може да окаже голямо влияние. Ето няколко начина да помогнете:
Управлението на паническите атаки включва повече от просто справяне с непосредствения епизод. Тийнейджърите могат да научат умения за намаляване на честотата и тежестта на атаките.
Насърчавайте тийнейджърите да разпознават ранните признаци на тревожност и паника. Воденето на дневник може да помогне за проследяване на отключващите фактори и чувствата.
Терапевтите могат да преподават техники за когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), които са ефективни при панически атаки. В някои случаи медицински специалист може да препоръча медикаментозно лечение.
Родители, учители и приятели могат да осигурят разбиране и насърчение. Откритата комуникация помага на тийнейджърите да се чувстват по-малко сами.
Ако паническите атаки станат чести, тежки или пречат на ежедневието, е необходима професионална оценка. Признаците, които налагат медицинска помощ, включват:
Доставчикът на здравни услуги може да оцени наличието на съпътстващи заболявания и да препоръча подходящо лечение.
Да разгледаме Сара, 16-годишна ученичка в гимназията, която започнала да получава панически атаки по време на изпитния сезон. Тя усещала как сърцето ѝ бие учестено и имала проблеми с дишането преди тестове. С подкрепата на училищния си съветник, Сара научила дихателни упражнения и осъзнатост. Родителите ѝ също ѝ помогнали, като намалили напрежението у дома и я насърчили да прави почивки. С течение на времето паническите атаки на Сара станали по-редки и тя се чувствала по-контролирана.
Не пропускайте материал
Получавайте нови статии и новини от студиото по имейл.